Ние имаме такъв невероятен ресурс, който дори не събуждаме в себе си. Често напоследък се питам: защо толкова много красиви мъже и жени са сами? Защо всичко спира още преди да е започнало? Защо нямаме търпение да извървим пътя на любовта и да се научим да се обичаме истински ? Ние вечно чакаме онази еуфорична влюбеност на трепета, който ни ентусиазира за нови подвизи или събужда творческокреативното в нас. Все очакваме човек, който да ни стимулира, да ни оживи, да ни събуди от монотонното и летаргията в която сме изпаднали от към личен живот. Пробваме хората, също като дрехите- влизаме в един магазин, пробваме, а после решаваме да влезем и в друг и в друг и така до безкрай, аха да не се прекараме и да вземем едно, а после да установим, че в друг е имало по-изгодна, по- удобна или по- красива дреха. Така минаваме през много легла, много вечери като сънища. Вече дори не си спомняме имената им и после ставаме самотници, защото чакаме ли чакаме миражи... Ис...