В стремежа си да бъдем перфектни,загубихме себе си

 В стремежа си да бъдем перфектни, непрестанно да се усъвършенстваме, търсейки нови и нови знания, чрез курсове, „ коучове” или успешни личности с богат опит- загубихме себе си. Не слушаме сърцето си, а ума, който непрестанно се влияе от външни фактори, които ни казват как да живеем и да се развиваме интелектуално, защото някой, така е постъпил и е постигнал целите си. По този начин, неусетно се загубваме в стремежите си да станем по–добри, в някакъв извратен смисъл.
Ние, много погрешно схващаме, смисълът на живота си. Той не е в това да "поправяме" изцяло себе си и да заучим някакви модели на поведени, които някой, някъде ни е казал, че дават резултат. Те са показали резултат, точно защото той е бил себе си и само е до надградил някакъв подход, който е харесал сам и така се чувства още по- добре.

 Да вземем за пример Великите Лидери: Те са лидери, защото притежават известна доза лудост, увереност в себе си и действат, бързо, решително и непоколебимо. Те не позволяват на околните да всяват у тях постоянни съмнения дали и как, а просто действат първично, през своята същност. Това не се учи, те просто са родени така. Може само да се засили от набавяне на адреналин, чрез различни начини, които на тях самите им харесват. Повечето от тях например са спортисти или са били военни. Това е затвърдило още повече характеристиките, които притежава всеки лидер, но не са изменили изцяло изначалната си същност и не са се загубили по пътя си.

 Не волевите хора, няма как да се трансформират във волеви, те просто са си такива и е хубаво да се насочат там, където няма да се изискват амбициозни и напористи работни процеси. Някои твърдят че това е проблем от подтискането им като деца... Не! Това е характеристика и съвкупност дори от генетични фактори у всеки от нас, които при някои се проявяват, при други не. Те премислят повече и заради борбата на умът им, трудно се решават на действия. Силата на тези хора, често е в писането, философските размисли и други. Те и най- често ходят на семинари и търсят коректив, за чувствителният им слух и разум. Вместо да засили положителните им качества, всеки т.н семинар или лидер, тотално ги отдалечава от истинската им сила и мисия и ги прави безпътни души, пълни с безброй объркваща информация.

 Ако се концентрираме в душата си, живеейки през нашето верую, дали в работен или личен план, тогава бихме били щастливи и успешни, защото тогава наистина няма да сме загубили себе си. Тогава няма да сме изпълнени със съмнения по кой път да поемем, а сами ще избираме това, което откриваме за свое е ще прилагаме към същността ни, без да я потискаме.

Ние все си намираме корективи в лицето на купища известни или близки хора до нас, в които да се вслушваме... Това обаче не сме ние и в един момент става така, че не знаем, къде сме ние и къде другите и загубваме себе си, изпадайки в безпътност. Това е страшното днес, че всеки изписва рецепти за щастие, използвайки нашата неувереност за да печели.

 Когато се скараме с любим човек, познат или някой на работното ни място, ние вътрешно сме несигурни, обвиняваме се или имаме очаквания. После все нещо търсим да поправяме, да измисляме, защото някой ни е казал че трябва да сме по-добри. Всъщност нищо не трябва за да си себе си, освен себе си ! Може да вземете мнение, но не и да се отдалечавате от същността си в стремежа си. Това води до нещастие!

 Понякога ми е интересно да наблюдавам лудите, неуките или да слушам за хората, живеещи в крайна нищета. Забелязали ли сте, че най- бързо се задомяват и създават поколение, хората в малките населени места, където кариерното развитие се свежда до намиране на препитание и раждане на деца. Дали, ако тези хора ходеха на безброй семинари и обучения, развивайки се интелектуално и кариерно, щяха да създадат така бързо поколение или да са толкова усмихнати и първични? Не, защото умът им щеше да работи по –бързо и щеше да им поставя много прегради.

 Имам приятелка, която отиде да живее в Индия за година. Тук първичността и лекият и нрав не се разбираше от много. Работеше в корпоративният свят, а душата и жадуваше за истинско щастие от първични усещания. Тя ми разказваше за нищетата на хората там, но и за сплотеността им, за усмивките, истинското щастие и първичност, които извирали от тях. Тези хора, умеят истински да се радват през сърцето. На тях никой не им е казвал как да се държат и не внимават кое и как ще кажат, за да не обидят някого. Ами лудите? Те не знаят, че са луди и са щастливи.

 Много успешни жени и мъже, имат глупави, повърхностни съпрузи, защото не са натрапчиви и живеят в свой собствен свят на повърхностни потребности. Винаги силният избира слаб и слабият силен, за да оцелеят. Всичко друго рано или късно се разпада или остава по интерес, защото прекалено многото мисъл вложена от двама е разрушителна и спъва естествената първичност у човека, която е задължителна при истинските непринудени отношения. Заради това, всеки се учудва как някой интелигентен човек има да себе си толкова не интелектуално извисен партньор - ами за да има баланс. Двама силни, не могат да съжителстват, без да се скарата, разделят или да си намерят отдушник през трети лица. Истинските чисти чувства не са между съюзници, това не е бизнес, а между душите на хората през първичността. Когато умът вземе превес, сърцето и душата, „спират”.

 За да сме щастливи, мисля че просто, спешно трябва да намалим звуците на интелектуалните способи и да се концентрираме да виждаме живота през сърцето и душата си и тогава няма да страдаме, а ще живеем истински живот, в който всичко се случва естествено, както в природата от която самите ние сме част.

 Увереността е липсата на "спам" или автокритика в мислите ни. Ако се фокусираме върху уникалните качества, които имаме,няма да се загубваме в примерите на другите, които ни казват какви да станем, как да живеем и как и кой да обичаме. Пример за това е, когато душата ти иска да си музикант, а родителите ти казват да станеш адвокат. Ти правиш всичко по силите си да получиш одобрение, което по- големите ти казват, че е редно и накрая се чудиш, защо след всички положени усилия за развитие, в реалност не си истински щастлив от живота си. Ти доброволно си позволил на себе си, в стремежа си да си перфектен, другите да определят съществуването ти, а не сам да избереш щастието си. Дори като деца е важно да не се делим от същността си, а да насърчаваме себе с в добрите си намерения. Много родители, често несъзнателно потискат у децата си качества, защото не разбират, че те не са порок ,а най- голямата им сила, която ги отличава от останалите.

 Наскоро една приятелка ми каза следното: 

"От кога е срамно да си добър и да се доверяваш на другите ?"

Смятах себе си за неестествено добра и че трябва да се науча да съм безкомпромисна и респектираща, за да предпазя себе си в свят на суета и безскрупулност. Тогава разбрах, че най –голямата ми сила е в най- голямата ми слабост, в добротата, грижата за другите и свенливостта. Когато човек не мисли дали ще бъде използван или наранен, а действа през сърцето, тогава той живее щастлив живот и респективно и хората го усещат. Колкото и да са затворени сърцата им, душите се усещат. Да сме себе си е най-голямата ни сила.! Уникалното съчетание на качества у всеки от нас е точно това, което е нужно да показваме на света за да го правим едно по -добро място за живеене и тогава ще сме истински щастливи.

Магдалена Романова